АДИС-9
Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина
На 30 април 2001 г. за Република България влезе в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г.
Разяснения във връзка с прилагането на конвенцията:
1. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille). По своята същност и съдържание заверката с "апостил" представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Специфичното е това, че снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация (от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят.
Списък на държавите-страни по конвенцията е даден в линка отляво.
Подробна информация за издаващите "апостил" органи на всяка държава може да се получи на интернет адрес: www.hcch.net
2. Документите, произхождащи от посочените държави и снабдени с "апостил", няма да се легализират от българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или акредитирани за нея. Те ще се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма "апостил". В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с "апостил", за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата досегашна процедура - да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея.
3. Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави - страни по конвенцията. Органите, компетентни да поставят "апостил" върху българските публични актове, са :
- Министерството на правосъдието: за актовете на съдилищата и нотариусите (публични актове по смисъла на чл. 1, букви "а", "б" и "г" от конвенцията). Подробна информация за издаването на удостоверението “Апостил” от Министерството на правосъдието се съдържа в раздел “Публични услуги” на следния интернет адрес:
- Министерството на външните работи: за всички останали актове (публични актове по смисъла на чл. 1, буква "б" от конвенцията). Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините; различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии; документите за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОИ, НСИ и други подобни.
Подробна информация за заверката на образователни документи от Министерството на образованието (преди легализацията им с “Апостил” от Министерството на външните работи) се съдържа на следния Интернет-адрес: www.minedu.government.bg
4. Важно! За да бъдат снабдени с "апостил" от Министерството на външните работи, българските документи трябва да са оформени съгласно действащите до момента изисквания - да имат в оригинален вид заверка с т. нар. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган, както и положен до щемпела кръгъл
печат и подпис на оправомощеното да извършва тази заверка длъжностно лице.
5. Снабдените с "апостил" български документи се освобождават и не се нуждаят от следваща легализация от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, в която ще се представя документът. Необходимо е да се има предвид, че снабдените с "апостил" документи се признават и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни по конвенцията.
6. Друго важно обстоятелство е, че разпоредбите на конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация на документи, установен в подписаните от България двустранни договори за правна помощ. Когато между България и държава-страна по конвенцията има договор за правна помощ, освобождаващ документите от легализация, ще се прилага режимът на двустранния договор, съобразно посочените в него видове документи и начина за тяхното оформяне.
- Списък на държавите, с които се прилага режим на освобождаване на документи за легализация, предвиден в двустранни договори за правна помощ между тези държави и Република България (виж линка отляво)
7. По отношение на документите, произхождащи от държави или предназначени за държави, които не са страни по посочената конвенция, се прилагат досегашните изисквания и процедура за тяхното удостоверяване (легализиране):
• чуждите документи трябва да са удостоверени (заверени) от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българските дипломатически и консулски представителства в тази държава или акредитирани за нея.
Когато няма легализация от българското представителство в издаващата държава, такава легализация трябва да направи дипломатическото представителство на издаващата държава, акредитирано за България;
• българските документи трябва да притежават "апостил" от оправомощения наш орган или другата форма на удостоверяване (легализация) от Министерството на външните работи, след което се легализират от дипломатическото или консулско представителство на държавата, в която трябва да бъдат представени.
8. Важно! За да бъде направено от МВнР удостоверяване (заверка) на подписа на преводача, преводите на български или чужди документи трябва да са извършени само от български преводачески фирми, които имат сключен договор с Министерството на външните работи. Преводите трябва да са оформени в съответствие с изискванията, посочени в този договор.